ВЪЗПИТАНИЕ КЪМ НЕЗАВИСИМОСТ

ПРОСВЕТАТА И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРИМЕРА

Просветата относно наркотиците трябва да започне отрано. Преди проблемът да е дошъл на дневен ред, децата трябва да знаят най-важното за развитието на пристрастеност при легалните и нелегални дроги. Нагласата се развива чрез дълъг процес и еднократна вечерна дискусия далеч не е достатъчна. Още съвсем отрано на децата им правят впечатление пияните . Това е повод да се говори с тях по въпроса на прост и разбираем език. Когато темата трайно присъства, децата ще развият чувствителност за опасността от развитието на пристрастеност (възрастта от 5 до 11 години). Не бива обаче и да се прекалява, за да не се стигне до досада и отегчение. Би трябвало и самите родителите да направят разграничение между опасността от пробване, консумация, привикване и зависимост. И да разбират, че в основата на всички заболявания, свързани с пристрастяване, е един и същ процес, независимо дали се касае за дрога, медикаменти или алкохол.

ПООЩРЯВАНЕ НА АКТИВНОСТ ВМЕСТО ПАСИВНО КОНСУМАТОРСТВО

Анна Фройд в книгата си „Пътища и погрешни пътища в развитието на детето” казва, че едно дете от 4 до 6 годинки трябва да развие способността да отлага директното задоволяване на своите желания на мястото на други, постижими цели. То трябва да се научи и да довежда до край плановете си и да не се спира от страха от неудоволствието и трудностите при осъществяване на целта. Това са основни защитни фактори за едно по-късно пристрастяване. В тази възраст играта е основна дейност. За предпочитане са играчки, които носят радост от активността и свързаните с нея фантазми – строители, мозайки, подвижни играчки. Добитите от играта увереност и удоволствие се пренасят върху радостта от успеха на една дейност, т.е. при решаването на задачи.

Подобна превантивна функция имат и хобитата, подвижните игри и спортът. Дори когато интересите се сменят често, родителите не бива да критикуват.

Телевизията обаче е забавление само с едно натискане на копчето и може да засили тенденцията към директно, моментално и

пасивно удовлетворение на желанията. Времето пред телевизора е загубено време за смислени игри, за развитието на активна ангажираност и хобита . С него не бива да се прекалява или да се третира като бавачка. Би трябвало телевизията да се ограничи до няколко предавания, които да се гледат съвместно с родителите и после да се разговаря върху тях.

ДА СЕ ИЗИСКВА, ВМЕСТО ДА СЕ РАЗГЛЕЗВА

Родителите трябва да усещат кога могат да оставят децата си сами да вземат решения и да носят отговорността за последствията от тях. При добър изход детето формира самоутвърждаване, при отрицателен – нараства усещането му за собствени граници. Ако децата се оставят да се справят с изпитанията сами, те изграждат доверие в собствените способности, базова потребност за всеки човек. Ненамесата на родителите поощрява самостоятелността и самоинициативата. Обратното, един свръхобгрижващ родителски стил обрича детето на зависимо, консуматорско поведение, блокира самостоятелността..

Другата крайност пък, свръхизискванията, могат да докарат на детето чувство за малоценност и усещането, че не е способно да покрие очакванията към себе си, а това води до опасност от по-късна злоупотреба със психоактивни вещества.

Юношите са винаги в търсене на признание и подкрепа. И това не важи само за успеха в училище. Дори и като слаб ученик, детето трябва да бъде прието и закриляно вкъщи. Иначе стои изборът да търси признание другаде и да се „утвърждава като отрицателен герой” сред връстниците по други начини, включително и посредством наркоексперименти.

Чувството за пълноценност се развива в поощряваща израстването атмосфера, в която се ценят индивидуалните различия и с адекватно отношение към грешките.

Непоследователността във възпитателските опити е една тревожна смесица, която носи несигурност на детето. Такава е и комбинацията между строг, прекомерно взискателен и мек, разглезващ родител. Особено характерно е за разведените родители, но не само.

ЕМОЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ

Да се преживяват чувства и да се споделят, е важна компенсаторна способност за вътрешния ни баланс и защитен фактор за развитието на пристрастеност. Ако натрупаните чувства не намират адекватен израз, има риск дрогата да се окаже алтернатива.

УМЕНИЕТО ДА КАЖЕШ „НЕ”

Способността да се разграничиш от груповия натиск е важен фактор срещу формиране на зависимост. А за нея се изисква кураж да не отстъпиш пред пренебрежителния поглед на „приятелите”. Родителите могат да помогнат на децата да развият самоувереност, независеща от признанието на групата. Това означава в крайна сметка децата да могат да поемат риска да бъдат изключени от тайфата.

Има достатъчно възможности в семейството да се остави на детето свободата да отказва и така да развива тази важна способност. И това няма нищо общо с тоталното отпускане и липса на граници. В един твърде авторитарен климат, не търпящ възражения, едно „Не” узрява трудно.

Една от най-важните задачи, които родителите имат, е да поощрят отделянето на детето в самостоятелния му живот. „Ако дадеш на човек риба, го храниш за един ден, ако го научиш да си я лови, му даваш храна за цял живот” важи в пълна сила и тук. При юношите формирането на зависимост често е израз на несполучливо отделяне от семейството.